грамота

Български

грамота ±

ед.ч.		гра·мо·та
	членувано	гра·мо·та·та
мн.ч.		гра·мо·ти
	членувано	гра·мо·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Официален документ, който се дава за отличие.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: charter, deed арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Urkunde норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: charte холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• документ, свидетелство, удостоверение, диплом, тапия
• харта, устав, право

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}