статут

Български

статут ±

ед.ч.		ста·тут
	непълен член	ста·ту·та
	пълен член	ста·ту·тът
мн.ч.		ста·ту·ти
	членувано	ста·ту·ти·те
бройна форма		ста·ту·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Правилник, устав; основни положения.

Етимология

От латински statutum

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: statute испански: estatuto италиански: [[]]

немски: die Satzung руски: стату́т френски: statut

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.