опустошение

Български

опустошение ±

ед.ч.		опус·то·ше·ние
	членувано	опус·то·ше·ни·е·то
мн.ч.		опус·то·ше·ния
	членувано	опус·то·ше·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Отглаголно съществително от опустошавам

Превод

английски: devastation, desolation испански: devastación, asolamiento италиански: devastazione

немски: die Verwüstung, die Verheerung руски: опустоше́ние френски: dévastation

Синоними

опустошаване

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.