пустош

пустош (български)

пустош ±

ед.ч.		пус·тош
	членувано	пус·тош·та
мн.ч.		няма
	членувано	няма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

пустошта, само ед., ж.

1. Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак.
2. Липса на живот; тишина. Вред цари пустош.
3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• пустота, пустиня, пущинак
• празнота, мъртвило
• изоставеност, самота, мъка, нещастие, безутешност, неутешимост