капитулация
Направо към навигацията
Направо към търсенето
капитулация (български)
ед.ч. | ка·пи·ту·ла·ция | |
---|---|---|
членувано | ка·пи·ту·ла·ци·я·та | |
мн.ч. | ка·пи·ту·ла·ции | |
членувано | ка·пи·ту·ла·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Преустановяване на военните действия и предаване на врага.
- (обикновено в мн.ч.) Неравноправни договори на западноевропейските страни с Османската империя, според които те получават определени привилегии, например ниски вносни мита за своите стоки.
Етимология
от лат. caput - глава, умал. capitulum - главичка; ср. capite demisso - с наведена глава
- немски Kapitulation, френски capitulation от средновековно латински capitulatio
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- слагане на оръжие, предаване, поражение, отстъпление, пораженство, дефетизъм
- отстъпка, подчинение, примирение
- падане, разгром