поквара
Облик
поквара (български)
ед.ч. | пок·ва·ра | |
---|---|---|
членувано | пок·ва·ра·та | |
мн.ч. | пок·ва·ри | |
членувано | пок·ва·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- ж., само ед. Разрушаване на моралните принципи, устои.
Етимология
От *po- + *kvar-, старобълг. кварь „загуба, щета“ (ХV в.), диал. кваря „развалям“, сръб. квар, словен. kvar „повреда, загуба, щета“, унг. kár „вреда, щета“ и произв. глаголи в слов. kvariť „развалям“, укр. кварити „погубвам“. *kvar е прабълг. съответствие на старотюрк. qōr (ДТС 457-458), якут., тув. хор „загуба, щета“, които са стари заемки от старомонг. quor, qour „вреда, отрова“, съвр. хор, бурят. хоро, калм. хорн „вреда, отрова“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- разврат, корупция, битово разложение, разпуснатост, безнравственост, развала, деморализация, развратеност, извратеност, падение, провала, декаданс
- влошаване, израждане, корумпиране
- деморализиране, упадък
- зараза, порок
- отклонение от правия път, неискреност, непочтеност
- прелъстяване, обезчестяване, озлочестяване
- поквареност, развратна постъпка
- покваряване, развращаване, разложение
- язва, зло