зло

зло (български)

зло ±

ед.ч.		зло
	членувано	зло·то
мн.ч.		зла
	членувано	зла·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си. 2. Зла участ. Сполетя го зло. 3. Много лош, зъл, злобен човек. Той е голямо зло. 4. Нареч. Със злоба, със злост. Гледам зло. Карам се зло.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: paha френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• злина, злоба, злост, лошавина, проклетия
• напаст, злочестина, нещастие, злополучие, беда, несполука, съкрушение, злощастие, поразия, покруса, гибел
• бедствие, болка, мъка, неволя
• бич
• злополука, катастрофа
• вреда, ущърб, лоша услуга, щета, повреда
• проклятие
• пакост, разрушения, беля, неприятност
• язва, поквара

Производни думи

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

зъл