порицание

Български

порицание ±

ед.ч.		по·ри·ца·ние
	членувано	по·ри·ца·ни·е·то
мн.ч.		по·ри·ца·ния
	членувано	по·ри·ца·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Силно неодобрение, осъждане.

Превод

Преводи

английски: reproof, rebuke, denunciation арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: reproche. reprobación италиански: rimbrotto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Rüge, die Schelte, der Tadel норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: порица́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: reproche холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• укор, упрек, осъждане, неодобрение, мъмрене, нападка, ругатня, бичуване, критика, изобличение, изобличаване
• смъмряне
• обвинение, натякване