ключ

Български

Уикипедия разполага със статия на тема ключ.

ключ ±
ед.ч.		ключ
	непълен член	клю·ча
	пълен член	клю·чът
мн.ч.		клю·чо·ве
мн.ч.	членувано	клю·чо·ве·те
бройна форма		клю·ча
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Предмет, служещ за сигурно запиране (заключване) на врати.
Електрически прекъсвач с две устойчиви положения.

Етимология

старобълг. ключь ~ клюка, лит. kliūti „зацепвам“, старогр. κληΐς, κλᾱίς, κλάξ „ключ“, κλείω „затварям“, лат. clāvus „гвоздей“, clāvis „ключ“, claudō „затварям“, ирл. cló „гвоздей“, ст.в.нем. sluʒʒil „ключ“ (*sklu-)

Фразеологични изрази

Превод

Преводи

английски:

key (en)
switch

арабски: [[]] (ar)
арменски: [[]]
африкаанс: [[]] (af)
белоруски: [[]] (be)
гръцки: [[]] (el)
датски: nøgle (da)
есперанто: [[]] (eo)
естонски: [[]] (et)
иврит: [[]]
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: llave (es)
италиански: chiave (it)
китайски: [[]] (zh)
корейски: [[]] (ko)
латвийски: [[]] (lv)
латински: clavis (la)
литовски: [[]] (lt)

немски: Schlüssel (de)
норвежки: [[]] (no)
персийски: [[]] (fa)
полски: klucz (pl)
португалски: chave (pt)
румънски: cheie (ro)
руски: ключ (ru)
словашки: kľúč (sk)
словенски:ključ (sl)
сръбски: кључ (sr)
тайландски: [[]] (th)
турски: [[]] (tr)
украински: ключ (uk)
унгарски: [[]] (hu)
фински: avain (fi), avaaja; nuottiavain
френски: clef (fr)
холандски: [[]] (nl)
хърватски: [[]] (hr)
чешки: klíč (cs)
шведски: nyckel (sv)
японски: [[]] (ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи