тайна

тайна (български)

тайна ±

ед.ч.		тай·на
	членувано	тай·на·та
мн.ч.		тай·ни
	членувано	тай·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Информация, знание или предмет, притежанието на които дават предимство на притежателя на тайната пред други субекти.

Превод

английски: secret, mystery (en) гръцки: μυστικό (el) испански: secreto, arcano италиански: segreto

немски: das Geheimnis руски: та́йна, секре́т турски: sır френски: secret (fr)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Прилагателно име, неосновна форма

Oсновна форма

таен