шум

шум (български)

шум ±

ед.ч.		шум
	непълен член	шу·ма
	пълен член	шу·мът
мн.ч.		шу·мо·ве
	членувано	шу·мо·ве·те
бройна форма		шу·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Неприятен звук долавян от човешкото ухо.

Превод

английски: noise арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: rumore китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Lärm (de); Geräusch (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: шум словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: meteli, melu, häly френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• звук, тропот, глъч, гюрултия, олелия, врява, аларма, вик, крясък
• смут, недоволство, брожение, ропот
• мълва, слух
• безредие, хаос
• бъркотия, суматоха, кавга, караница
• вълнение, сензация
• глъчка
• веселба, гуляй
• дисонанс, дисониращ акорд
• объркване, уплаха, възбуда, дандания
• суетене, щуране, шетня, нервничене

Сродни думи

шумотевица, шумолене, прошумоля, зашумя, пошумя

Производни думи

прошумоля, зашумя, пошумя