кавга

кавга (български)

кавга ±

ед.ч.		кав·га
	членувано	кав·га·та
мн.ч.		кав·ги
	членувано	кав·ги·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Шумна разправия между две или повече лица, при която обикн. се разменят остри, обидни думи.

Етимология

старобълг. кавга (Влахо-бълг. грам., ХV в.). Стара заемка от къпч. или тур., срв. тат. гауга „шум, препирня“, тур., гаг. kavga „спор, препирня“, от нперс. ġawġā „свада, бой“.

Превод

английски: quarrel, bickering, broil гръцки: καβγάς (el) испански: pelea, rencilla, querella италиански: battibecco, bisticcio

немски: der Zank, der Streit руски: ссо́ра турски: kavga, tartışma френски: querelle

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.