караница
Облик
караница (български)
| ед.ч. | ка·ра·ни·ца | |
|---|---|---|
| членувано | ка·ра·ни·ца·та | |
| мн.ч. | ка·ра·ни·ци | |
| членувано | ка·ра·ни·ци·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- разг. Кавга, разправия, свада.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- кавга, крамола, разпри, раздор, разправия, спор, каране, викане, виканица, спорене, свада, препирня
- сбиване, бой, скандал
- несъгласие, разногласие
- пререкание, препиране, конфликт
- шум, врява, гюрултия, бъркотия, суматоха