бой

бой (български)

бой ±

ед.ч.		бой
	непълен член	боя
	пълен член	бо·ят
мн.ч.		бо·е·ве
	членувано	бо·е·ве·те
бройна форма		боя
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 28

1. Битка
2. Наказание

Превод

английски: battle, combat, fight beating, thrashing арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: batalla, lucha nalgada италиански: battaglia bastonatura, sculacciata китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Schlacht die Haue норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: бой битьё, по́рка словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: savaş, muharebe унгарски: [[]] фински: [[]] френски: bataille, lutte battage, fessée холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• удар, побой, малтретиране, пердах, лобут, паяк, тупаница, лупаница
• битка, бран, сражение, стълкновение, борба, среща, схватка, война, свада
• ръст, височина, стан, големина
• борене
• преборване
• кавга, караница, сбиване, скандал
• меле, сборичкване
• военни действия, акция
• бъркотия

, неосновна форма

Oсновна форма

боя