схватка

Български

схватка ±

ед.ч.		схват·ка
	членувано	схват·ка·та
мн.ч.		схват·ки
	членувано	схват·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Краткотрайно, ограничено по място и по брой на участници стълкновение.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: scuffle, scrimmage, (воен.) - skirmish испански: escaramuza италиански: scaramuccia, schermaglia

немски: das Scharmützel, die Plänkelei руски: стычка турски: çatışma френски: escarmouche

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.