стан

стан (български)

стан ±

ед.ч.		стан
	непълен член	ста·на
	пълен член	ста·нът
мн.ч.		ста·но·ве
	членувано	ста·но·ве·те
бройна форма		ста·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Място за временно пребиваване с палатки или други леки заслоняващи съоръжения.
2. Човешко тяло.

Превод

английски: camp, bivouac body арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: постаць [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Lager [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: stan, kibić [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: стан (ru) стан (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: konak [[]] унгарски: [[]] фински: camp [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: postava [[]] шведски: [[]] японски: [[]] старобългарски: станище [[]]

Синоними

• лагер, бивак
• ръст, тяло, снага