война

Български

война ±

ед.ч.		вой·на
	членувано	вой·на·та
мн.ч.		вой·ни
	членувано	вой·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Въоръжена борба между две или няколко държави, народи, племена или между обществени групи вътре в държавата.
2. Прен. Разг. Остър конфликт, безкомпромисна борба между отделни лица или групи.
3. Прен. Активна и безкомпромисна борба за премахване или унищожаване на нещо.
4. Диал. Войска.

Фразеологични изрази

◊ Гражданска война. Полит. Въоръжено стълкновение между гражданите вътре в една държава, което има политически или социални причини. ◊ Маневрена война. Воен. Война, в която при бойните действия широко се прилага маньовърът. ◊ Студена война. Полит. Стратегия на напрежение между военно-политическите блокове на Запада и Изтока в периода 1946-1990 г. ◊ Компроматна война. Полит. Политическа борба, която се води чрез използване на компромати срещу политическите опоненти. > Война на нерви. Разг. Състояние на напрежение, създадено от непреки враждебни действия, с които се цели да се сломи моралната сила на противника.

Превод

Преводи

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ср. р. датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: guerra италиански: guerra китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Krieg норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: ср. р. португалски: [[]] румънски: război руски: война словашки: vojna словенски: vojna сръбски: војна тайландски: [[]] турски: savaş унгарски: háború фински: sota френски: ср. р. холандски: oorlog, krijg хърватски: [[]] чешки: válka, vojna шведски: krig японски: [[]]

Синоними

• бой, битка, сражение, стълкновение, бран, схватка, сблъскване, борба, враждебност, военни действия, въоръжен конфликт
• воюване, военно дело

Съществително име, неосновна форма

Oсновна форма

войн