раздор
Облик
раздор (български)
ед.ч. | раз·дор | |
---|---|---|
непълен член | раз·до·ра | |
пълен член | раз·до·рът | |
мн.ч. | раз·до·ри | |
членувано | раз·до·ри·те | |
бройна форма | раз·до·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Немирните отношения между две личности или институции.
Етимология
Фразеологични изрази
Ябълката на раздора беше онзи стеснителен мъж с невинно излъчване.
Превод
|
|
Синоними
- несъгласие, недоразумение, неразбирателство, несговорчивост, разединение, разкол, разцепление, търкане, вражда, разпра, свада, ежба, крамола, кавга, смут
- разногласие
- спор, препирня
- прение