раздор

Български

раздор ±

ед.ч.		раз·дор
	непълен член	раз·до·ра
	пълен член	раз·до·рът
мн.ч.		раз·до·ри
	членувано	раз·до·ри·те
бройна форма		раз·до·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Немирните отношения между две личности или институции.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

Ябълката на раздора беше онзи стеснителен мъж с невинно излъчване.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• несъгласие, недоразумение, неразбирателство, несговорчивост, разединение, разкол, разцепление, търкане, вражда, разпра, свада, ежба, крамола, кавга, смут
• разногласие
• спор, препирня
• прение

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}