разкол

разкол (български)

разкол ±

ед.ч.		раз·кол
	непълен член	раз·ко·ла
	пълен член	раз·ко·лът
мн.ч.		раз·ко·ли
	членувано	раз·ко·ли·те
бройна форма		раз·ко·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ерес
• разединение, разцепление, разцепничество, фракционерство, груповщина, разколничество, отцепничество, сепаратизъм, фракция, сектантство, сектантщина
• раздор, несъгласие
• отцепване
• разногласие, различие, дисидентство
• партизанщина
• разрушение, разрив, разтуряне, разваляне