разрив
Облик
разрив (български)
| ед.ч. | раз·рив | |
|---|---|---|
| непълен член | раз·ри·ва | |
| пълен член | раз·ри·вът | |
| мн.ч. | раз·ри·ви | |
| членувано | раз·ри·ви·те | |
| бройна форма | раз·ри·ва | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Окончателна раздяла, свързана с прекъсване на всякакъв контакт.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- спукване, скъсване, прекъсване, прекратяване, разделяне
- скъсване на отношенията, скарване, раздор, свада, кавга, раздяла, конфликт
- недоразумение, спор, отчуждаване
- отделяне, откъсване, разединение
- отлъчване
- разрушение, разцепление, разкол, разтуряне, разваляне