вражда

Български

вражда ±

ед.ч.		враж·да
	членувано	враж·да·та
мн.ч.		враж·ди
	членувано	враж·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Отношения и/или действия, изпълнени с омраза, неприязън, ненавист.

Етимология

Старобълг. вражьда, от Прасл.*voržьda

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: enmity, hostility арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: enemistad, hostilidad италиански: inimicizia, ostilità китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Feindschaft норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: вражда словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: nefret унгарски: [[]] фински: [[]] френски: inimitié, hostilité холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• омраза, злоба, ненавист, неприязън, неприязненост, недоброжелателство, зложелателство, враждебност, завист, озлобление, антипатия
• крамола, ежба
• непримиримост, антагонизъм

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}