крамола
Облик
крамола (български)
ед.ч. | кра·мо·ла | |
---|---|---|
членувано | кра·мо·ла·та | |
мн.ч. | кра·мо·ли | |
членувано | кра·мо·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Шум, вълнение, спор.
Етимология
Старобълг. крамола στάσις „гражданско неспокойство“ (Мар., Зогр., Супр.), ὄχλος „тълпа“ (Мих. мен.). Праслав. *kormola (словен., чеш. kramola, укр. коромоли мн.ч. „интриги“). Вероятно стара заемка от герм. езици, по-точно от старобав. karmala (Lех Baiuvar.) (> ср.-лат. carmula), което се свързва със старосакс. karm „жалба, плач“, англосакс. сеаrm, сiаrm „вик“. Старобълг. > рус. крамола (при исконно рус. *коромола).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- препирня, ежба, спор, кавга, караница, скарване, свада, раздор, врява, викане, гюрултия
- прение, диспут