завист

Български

завист ±

ед.ч.		за·вист
	членувано	за·вист·та
мн.ч.		за·вис·ти
	членувано	за·вис·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи или благополучие.

Превод

английски: envy арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: φθόνο датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: envidia италиански: invidia китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Neid, die Mißgunst норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: за́висть словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: kıskançlık унгарски: [[]] фински: [[]] френски: envie холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

завиждане, злоба, злорадство, ревност, ненавист, зложелателство, недоволство

Антоними

самосъжаление