дисонанс

дисонанс (български)

дисонанс ±

ед.ч.		ди·со·нанс
	непълен член	ди·со·нан·са
	пълен член	ди·со·нан·сът
мн.ч.		ди·со·нан·си
	членувано	ди·со·нан·си·те
бройна форма		ди·со·нан·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

дисхармония,какофония,шум

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• неблагозвучно, дисхармония, какофония, шум
• разногласие, несъгласие, несъответствие, несъобразност, противоречие
• дисониращ акорд, врява