олелия

Български

олелия ±

ед.ч.		оле·лия
	членувано	оле·ли·я·та
мн.ч.		оле·лии
	членувано	оле·ли·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Силен шум от викове на страх или болка, крясъци, плач и повече; врява, паника, суматоха.
2. Прен. Излишни приказки, коментари за нещо, по някакъв повод или за някого; шумотевица, одумване.
3. Прен. Шумна, гневна разправия между две или повече лица, при която обикновено се разменят остри, обидни думи; кавга, караница, разправия.

Превод

Преводи

английски: bedlam (en), uproar (en), babel (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Gejammere (de), Geheule (de), Tumult (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: curcuna (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• шум, глъч, врява, писък, гюрултия, викове
• глъчка, тупурдия