вик

Български

вик ±

ед.ч.		вик
	непълен член	ви·ка
	пълен член	ви·кът
мн.ч.		ви·ко·ве
	членувано	ви·ко·ве·те
бройна форма		ви·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Силен и кратко звучащ глас, издаден от човек, обикн. при предизвикано внезапно душевно вълнение или чувство.

Етимология

от *vykъ ~ лит. ūkas „ехо“. Звукоподражание.

Превод

Преводи

английски: cry (en), shout (en), yell (en) испански: grito (es) италиански: grido,urlo

немски: der Schrei (de) руски: крик (ru) френски: cri (fr)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.