вик

вик (български)

вик ±

ед.ч.		вик
	непълен член	ви·ка
	пълен член	ви·кът
мн.ч.		ви·ко·ве
	членувано	ви·ко·ве·те
бройна форма		ви·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

от *vykъ ~ лит. ūkas „ехо“. Звукоподражание.

Превод

английски: cry (en), shout (en), yell (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: grito (is) испански: grido (es), urlo (es) италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Schrei (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: крик (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: cri (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отклик, възклик, крясък, писък, провикване, глас, стон, врява, рев, плач, стенание, ридание, вопъл
• зов, повик, апел, призив
• лозунг
• мучене, вой
• лай