призив

призив (български)

призив ±

ед.ч.		при·зив
	непълен член	при·зи·ва
	пълен член	при·зи·вът
мн.ч.		при·зи·ви
	членувано	при·зи·ви·те
бройна форма		при·зи·ва
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Обръщение към някого с настойчиво искане.

Превод

английски: appeal, call, invocation испански: llamamiento италиански: appello

немски: der Appell, der Aufruf руски: призы́в френски: appel, invocation

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.