повикване

Български

повикване ±

ед.ч.		по·вик·ва·не
	членувано	по·вик·ва·не·то
мн.ч.		по·вик·ва·ния
	членувано	по·вик·ва·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Отглаголно съществително от повиквам.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: call, outcry арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Zuruf норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

повик, зов, призив, апел, възвание

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}