вой

вой (български)

вой ±

ед.ч.		вой
	непълен член	воя
	пълен член	во·ят
мн.ч.		во·е·ве
	членувано	во·е·ве·те
бройна форма		воя
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 28

Вой,воят, воя, само ед., м.

1. Провлачен, протяжен вик, рев на някои животни (куче, вълк и др. ). Кучешки вой.
2. Подобен вик, издаван от човек, вятър, сирена, мотор и пр. Воят на сирените. Воят на вятъра се усили.
3. Прен. Пренебр. Шумен протест, озлобено раздухване на някой въпрос сред широката общественост. Цялата преса нададе силен вой.

Превод

английски: howl, wail, yell арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: aullido италиански: ululato, uggiolio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Heulen норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: вой (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: uluma унгарски: [[]] фински: [[]] френски: hurlement холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• виене, рев, вик, писък, крясък
• плач, стенание, ридание, вопъл
• лай
• мучене
• бяс, ярост
• стон