бяс

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

бяс (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 2

  1. БЯС1, мн. няма Смъртоносна заразна болест у животни, обикн. у кучета, която поразява централната нервна система, а чрез ухапване може да се предаде и на човека.
  2. Прен. Силен, необуздан гняв; ярост.
  3. Прен. Силна, неудържима, буйна страст // Буйстване.
  4. Диал. Куче или друго животно, което е побесняло.


  1. БЯС2, мн. бесовè В суеверните представи — зъл дух, нечиста сила, която изкушава човека; дявол.

Етимология

Фразеологични изрази

◊ Режа за бяс някого. Разг. Строго порицавам, разобличавам. ◊ Хваща / хвана ме бяс. Започвам да действам под напора на силни, необуздани чувства (гняв, злоба и др.) и да върша неразумни неща.

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи