яд

яд (български)

яд ±

ед.ч.		яд
	непълен член	яда
	пълен член	ядът
мн.ч.		ядо·ве
	членувано	ядо·ве·те
бройна форма		яда
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Силно раздразнение, злоба; гняв.
2. Неприятност.
3. Остар. Отрова.

Етимология

старобълг. ıадъ „отрова“ (Клоц., Златоуст) с преносна употреба в южнослав. езици. От ям, ядене (~ *ěd-), срв. значението фр. poison „отрова“ < лат. potionem „питие“.

Превод

английски: anger (en), trouble (en), venom (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: ira (la), venenum (la) македонски: јад (mk)

немски: Ärger (de), Wut (de), Gift (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: 1) гнев (ru), злость (ru); 2) неприятность (ru); 3) отрава (ru), яд (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: öfke (tr), hırs (tr), hiddet (tr), zehir (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: vrede (sv), gift (sv) японски: [[]]

Синоними

• гняв, гневност, раздразнение, ярост, негодувание, негодуване
• злоба, злост, ненавист
• възмущение
• дразнене, раздразване, разсърдване, ядосване, досада
• проклетия
• тормозене, тормоз