безчинство

Български

безчинство ±

ед.ч.		без·чин·с·т·во
	членувано	без·чин·с·т·во·то
мн.ч.		без·чин·с·т·ва
	членувано	без·чин·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Книж. Грубо нарушение на установените обществени норми, непристойно деяние; безчиние. // Лошо, неприлично държание, лоша неприлична постъпка; безпътство.

Превод

Преводи

английски: outrage арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: oltraggio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Unfug, das Unwesen, die Ausschreitung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: outrage холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• немирство, безредие, вилнеене, буйство, безразсъдство, своеволие, волност, произвол, безотговорност, безнаказаност
• злодеяние, злочинство, беззаконие, издевателство