произвол

произвол (български)

произвол ±

ед.ч.		про·из·вол
	непълен член	про·из·во·ла
	пълен член	про·из·во·лът
мн.ч.		про·из·во·ли
	членувано	про·из·во·ли·те
бройна форма		про·из·во·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

м., само ед. Своеволие, самовластие, беззаконие.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• своеволие, безнаказаност, безчинство, беззаконие, безконтролност, разпуснатост, безначалие, безвластие
• дързост, нахалство, наглост
• неправда, несправедливост, грубо беззаконие, престъпление, злодеяние