гуляй
Облик
гуляй (български)
| ед.ч. | гу·ляй | |
|---|---|---|
| непълен член | гу·ляя | |
| пълен член | гу·ля·ят | |
| мн.ч. | гу·ляи | |
| членувано | гу·ля·и·те | |
| бройна форма | гу·ляя | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
- Шумна веселба съпроводена с употреба на значителни количества алкохол и храна.
Етимология
Образуван с наст. -jь от *guljati „гуляя“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|