я
я (български)
[редактиране]Частица
[редактиране]- За усилване на повелителна форма. Я кажи!
- За изразяване на учудване. Я, кой дошъл!
Местоимение
[редактиране]я
- Винителен падеж, кратка форма на личното местоимение тя. Видях я вчера.
Съюз
[редактиране]я
- За съпоставяне на алтернативи. Я вали, я не.
Руски
[редактиране]Произношение
[редактиране]Местоимение
[редактиране]я
- аз (лично местоимение, 1 л. ед. ч.)
Етимология
[редактиране]От праславянското *azъ.