род

Български

род ±

ед.ч.		род
	непълен член	ро·да
	пълен член	ро·дът
мн.ч.		ро·до·ве
	членувано	ро·до·ве·те
бройна форма		ро·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. В първобитното общество — група от хора, които имат общ произход, обединени икономически в едно стопанство.
2. Всички поколения от едни предци, както и всяко едно от поколенията.
3. Разг. Народ.
4. Разг. Плодове, родитба, плодородие.
5. В научни класификации — общо понятие, включващо в себе си няколко вида.
6. Разновидност, вид.
7. Спец. Граматическа категория, която дели имената на групи според някои техни формални или съдържателни белези.

Етимология

От старобългарски родъ

Превод

Преводи

английски: kind (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: γένος (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: famiglia (it),genere (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Sorte (de)ж. р., Geschlecht (de) ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: род (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: çeşit (tr) унгарски: [[]] фински: suku (fi) френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• произход, произхождение, начало, потекло, потомство, потомци, родословие, генеалогия, поколение, генерация, фамилия, семейство, джинс, сой
• народ, племе, коляно, раса, кръв
• сорт, вид, подвид, категория, отдел, естество, класа, система
• качество, манталитет
• порода, разновидност
• клан, племенна група
• линия
• рода, роднини, родственици
• роднина, сродник, семейни връзки
• родство
• група
• династия
• домочадие, челяд
• порядък

Сродни думи

родина, роден, роднина, порода, роди, роден, сроден, изроди