народ

Български

народ ±

ед.ч.		на·род
	непълен член	на·ро·да
	пълен член	на·ро·дът
мн.ч.		на·ро·ди
	членувано	на·ро·ди·те
бройна форма		на·ро·да
звателна форма		на·ро·де

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

1. Група хора с общи корени и история
2. Нация, националност.

Етимология

Думата идва от двете части на, и род което означава от общ род. Корена му е от Славянските езици.

Превод

английски: people (en) есперанто: homoj (eo), popolo (eo) испански: pueblo (is) италиански: nazione (it), gente (it) латински: populus (la), gens (la) немски: das Volk (de) португалски: nação (pt) румънски: oameni (ro), popor (ro)

руски: народ турски: halk (tr) фински: ihmiset (fi), kansa (fi), väestö (fi) френски: peuple (fr) холандски: mensen (nl), volk (nl) шведски: personer (sv), folk (sv), folkslag (sv)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.