маса
Облик
маса (български)
| ед.ч. | ма·са | |
|---|---|---|
| членувано | ма·са·та | |
| мн.ч. | ма·си | |
| членувано | ма·си·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
ма̀са
- Предмет от покъщнината — мебел с плоска хоризонтална повърхност и крака, служеща за хранене, писане, поставяне на предмети и под. [1]
- Количеството, обемът на веществото, от което е съставен даден материален обект.
- Физ. Величина, която определя инертността на телата и гравитационните им взаимоотношения.
- Безформена субстанция, тестообразно, полутечно или раздробено вещество, смес, обикновено като суров материал.
- Въздухообразно, течно или твърдо еднородно вещество в голямо количество, в голям обем, съсредоточено на едно място; масив.
- Голям предмет или предмети, обикновено видяни в неясни, недобре очертани контури.
- Голямо количество, множество хора, предмети и др., струпани, събрани на едно място, образуващи едно цяло, в което обикновено отделната единица губи очертанията си.
- Обикн. мн. Широки кръгове от обществото, от народа.
- Само ед. Разг. В съчет. със същ. Голямо количество, множество от това, което е назовано със съществителното. Маса народ.
- Юрид. Сбор от пасива и актива на едно наследство или на едно лице, обявено в несъстоятелност.
Етимология
- (мебел) Съвременната форма маса, заедно с рум. masă, тур. masa е заета от шпаньолски, срв. исп. mesa, докато диал. месал „покривка за маса“ (по-старо *męsalъ) обаче е от балк.-лат. mensālis прил. „за маса“, от mēnsa. старобълг. миса πίναξ „блюдо“ (Мар.) е моравизъм и е заето през зап.-слав. (срв. чеш. mísа „чиния“), от старонем. mias, старосакс. mysa „блюдо“ от лат. mē(n)sa „маса“.
- (тегло) от рус. масса.
Фразеологични изрази
- На масата!
Превод
|
|
Синоними
- трапеза, софра
- народ, множество, стечение, тълпа, мнозинство
- сган, простолюдие
- грамада, камара, куп, купчина, голямо количество
- изобилие, порой, поток
- сбирщина
- рояк, рой
- обем, размер, големина
- обикновени хора
Сродни думи
Производни думи