нация

Български

нация ±

ед.ч.		на·ция
	членувано	на·ци·я·та
мн.ч.		на·ции
	членувано	на·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Група от хора (общност), които имат общо национално самосъзнание, общ език, територия, културно и историческо минало, национална идеология, и са обединени в една държава.

Превод

Преводи

английски: nation (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: natio (la) литовски: [[]]

немски: Nation (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: halk (tr), devlet (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

народ, народност, националност