Направо към съдържанието

корен

От Уикиречник

корен (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Подземна част на растение, стрък или пън.
  2. Начало, произход, род, коляно.
  3. Лингв. Основна част на дума без представки и наставки.
  4. Мат. Число, което повдигнато на дадена степен, дава друго число.

Етимология

ст.-бълг. корень radix (Зогр., Мар., Сав., Асем., Син. тр., Клоц., Супр., Слепч. ап.), коренъ (Слепч. ап., Добрейш., Ман.), диал. „дънер“, „стъбло на царевица“ (Олшанка, Бесарабия), ст.-бълг. корѧ „канела“ (Пс. Дим., Й.Екзарх), коренитьць „билкар“ (Струм. ап.) - сравни многобройните производни названия на растения. Праслав. *korenь, *korěnь (сръб. коријен) е сродна с *kъrjь (чеш. keř, пол. kierz „храст“, рус. корь „корен“) и се сравнява от една страна с лит. keras „ствол, пън“, kerėti „разраствам се, пускам клони“, латв. cers „стъбло, храст“, ст.-прус. kirno „храст“, лит. kirna „остър пън“, а от друга със старогр. πρέμνον „пън, коренище“, πρυμνός „най-долен“ (за долната част на камък, дърво), πρύμνη „кърма“, които не е задължително да са сродни помежду си, ако въобще имат ИЕ произход.

Фразеологични изрази

  • бабин корен, люспест корен „горска майка, Lathraea squamaria“
  • благ корен, райков корен, сладък корен, тужен корен „сладка папрат, Polypodium vulgare“
  • блатен жълт корен „блатна перуника, Iris pseudacorus“
  • бълвен корен „раст. Cephaelis ipecacuanha“
  • горчив корен „жълта тинтява, Gentiana lutea“
  • домашен корен „дебелец, нежит, Sempervivum tectorum“
  • заешки корен, овчи корен „грозданка, Cytisus“
  • карамфилеви корени „изсушени пъпки от раст. Caryophyllus aromaticus“
  • лекарски чер корен „раст. Symphytum“
  • мазен корен, чер корен „черен оман, Symphytum officinale“
  • маремов корен „обичниче, Thalictrum aquilegifolium“
  • нов корен „карафилово дърво, Eugenia caryphyollata“
  • пиперюв корен „джинджифил“ (Сливенско)
  • пъстър корен „бърдуче, Nuphar luteum“
  • рилски корен „щавуняк, дядови дисаги, Rumex alpinum“

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски:
  1. root (en)
  2. (на зъб) - stub
  3. (мат.) - radical
  4. (произход) - stock, descent
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански:  (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)
  • маори:  (mi)
  • немски:
  1. die Radix, die Wurzel (de)
  2. (мат.) - die Wurzel
  3. (произход) - die Abstammung, die Herkunft

Синоними

Сродни думи

Производни думи

кореняк, коренувам, вкореня, закореня, изкореня

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

коря