Лингв. Основна част на дума без представки и наставки.
Мат. Число, което повдигнато на дадена степен, дава друго число.
Етимология
ст.-бълг. корень radix (Зогр., Мар., Сав., Асем., Син. тр., Клоц., Супр., Слепч. ап.), коренъ (Слепч. ап., Добрейш., Ман.), диал. „дънер“, „стъбло на царевица“ (Олшанка, Бесарабия), ст.-бълг. корѧ „канела“ (Пс. Дим., Й.Екзарх), коренитьць „билкар“ (Струм. ап.) - сравни многобройните производни названия на растения. Праслав. *korenь, *korěnь (сръб. коријен) е сродна с *kъrjь (чеш. keř, пол. kierz „храст“, рус. корь „корен“) и се сравнява от една страна с лит. keras „ствол, пън“, kerėti „разраствам се, пускам клони“, латв. cers „стъбло, храст“, ст.-прус. kirno „храст“, лит. kirna „остър пън“, а от друга със старогр. πρέμνον „пън, коренище“, πρυμνός „най-долен“ (за долната част на камък, дърво), πρύμνη „кърма“, които не е задължително да са сродни помежду си, ако въобще имат ИЕ произход.