тръгване

Български

тръгване ±

ед.ч.		тръг·ва·не
	членувано	тръг·ва·не·то
мн.ч.		тръг·ва·ния
	членувано	тръг·ва·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Начало на движение в някоя посока.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: departure арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: partida италиански: partenza китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Abfahrt норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: отправле́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: départ холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отиване, вървене, отпътуване
• потегляне, почване, начало, изходна точка, отправна точка
• раздяла, разлъка, прощаване, заминаване

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}