тръгване
Облик
тръгване (български)
| ед.ч. | тръг·ва·не | |
|---|---|---|
| членувано | тръг·ва·не·то | |
| мн.ч. | тръг·ва·ния | |
| членувано | тръг·ва·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
- Начало на движение в някоя посока.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- отиване, вървене, отпътуване
- потегляне, почване, начало, изходна точка, отправна точка
- раздяла, разлъка, прощаване, заминаване