закон

Български

закон ±

ед.ч.		за·кон
	непълен член	за·ко·на
	пълен член	за·ко·нът
мн.ч.		за·ко·ни
	членувано	за·ко·ни·те
бройна форма		за·ко·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. основно правило; нормативен акт с най-висок ранг.

Етимология

Коренът кон означава нещо основно, също като руските думи исконно и конец.

Превод

английски: law, act (en) белоруски: закон гръцки: νόμος, δίκαιο испански: ley италиански: legge немски: das Gesetz

руски: закон (ru) сръбски: закон украински: закон фински: laki; sääntö френски: loi хърватски: закон

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.