закон

закон (български)

закон ±

ед.ч.		за·кон
	непълен член	за·ко·на
	пълен член	за·ко·нът
мн.ч.		за·ко·ни
	членувано	за·ко·ни·те
бройна форма		за·ко·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. основно правило; нормативен акт с най-висок ранг.

Етимология

Коренът кон означава нещо основно, също като руските думи исконно и конец.

Превод

английски: law (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: закон гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: закон (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: закон тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] украински: закон фински: laki; sääntö френски: loi холандски: [[]] хърватски: закон чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• правило, принцип, начало, максима, догма, закономерност
• наредба, предписание, канон, повеля, устав, указ, статут
• обичай, обред, традиция
• мярка, мероприятие, постановление
• норма, критерий
• декрет, акт
• аксиома