образ
Облик
(пренасочване от образи)
образ (български)
ед.ч. | об·раз | |
---|---|---|
непълен член | об·ра·за | |
пълен член | об·ра·зът | |
мн.ч. | об·ра·зи | |
членувано | об·ра·зи·те | |
бройна форма | об·ра·за | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ. 2. Изображение. Телевизорът има неясен образ. 3. Представа за нещо. Светлият образ на Левски. 4. В литературата и изкуството – обобщено отразяване на действителността чрез създаване на конкретни картини за някои нейни страни. 5. В художественото произведение – пресъздаден тип, характер. Образът на любимата в Яворовата поезия. 6. В литературата – езикови средства за изграждане на литературна творба. 7. Остар. Лице, лик. • Изгубвам човешкия си образ. Постъпвам много жестоко и безсърдечно.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- лик, лице, облик, физиономия, израз, фигура, вид, външен вид, фасада
- портрет, снимка, изображение
- форма, силует, изглед, репродукция, скица
- емблема, знак, белег
- страна, буза
- отпечатък
- статуя, подобие
- отражение
- фантом, сянка
- общоприета представа, мисъл, мнение
- прилика
- представяне, изобразяване, символ
- рисуване, рисунка
- тяло
- човек, телосложение