тих
Облик
тих (български)
| ед. ч. | м. р. | тих | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ти·хия | ||
| пълен член | ти·хи·ят | ||
| ж. р. | ти·ха | ||
| членувано | ти·ха·та | ||
| ср. р. | ти·хо | ||
| членувано | ти·хо·то | ||
| мн. ч. | ти·хи | ||
| членувано | ти·хи·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който се чува слабо.
- Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие.
- Който е спокоен, неподвижен, неоживен.
- Прен. За човек — който е спокоен, кротък.
- Прен. За радост, скръб, тъга — който не се проявява външно, шумно.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- безшумен, безмълвен, беззвучен
- спокоен, смирен, хрисим, мирен, несмутим, безбурен, безметежен, успокоен, умирен, смълчан, млъкнал, притаен, кротък, мълчалив, сдържан, търпелив, безучастен, индиферентен, безчувствен, флегматичен, неподвижен
- замлъкнал, затихнал
- безгласен
- мек, пухкав, нежен, успокоителен
- ням
- недраматичен
- нисък
- призрачен, неясен, смътен, прелестен
- без особени събития
- безветрен, застоял
- ведър
- скромен, дискретен, непретрупан, обикновен
- сподавен, стихнал
- хладнокръвен, невъзмутим
- ясен, безоблачен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|