тих

От Уикиречник

тих (български)

Прилагателно име, тип 76

  1. Който се чува слабо.
  2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие.
  3. Който е спокоен, неподвижен, неоживен.
  4. Прен. За човек — който е спокоен, кротък.
  5. Прен. За радост, скръб, тъга — който не се проявява външно, шумно.

Етимология

Фразеологични изрази

Синоними

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи

Превод

  • английски: quiet (en), silent (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: quietus (la)
  • литовски: [[]]
  • немски: still (de), leise (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: cichy (pl)
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: sessiz (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]