ням
| ед. ч. | м. р. | ням | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не·мия | ||
| пълен член | не·ми·ят | ||
| ж. р. | ня·ма | ||
| членувано | ня·ма·та | ||
| ср. р. | ня·мо | ||
| членувано | ня·мо·то | ||
| мн. ч. | не·ми | ||
| членувано | не·ми·те | ||
Прилагателно име, тип 81
- Човек който не може да говори.
Етимология
старобълг. нѣмъ < *měmъ: латв. mēms „ням“, mēmulis „пелтек“, нем. mummeln, англ. mumblе „заеквам“.
Синоними
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.