безмълвен
Облик
безмълвен (български)
ед. ч. | м. р. | без·мъл·вен | |
---|---|---|---|
непълен член | без·мъл·в·ния | ||
пълен член | без·мъл·в·ни·ят | ||
ж. р. | без·мъл·в·на | ||
членувано | без·мъл·в·на·та | ||
ср. р. | без·мъл·в·но | ||
членувано | без·мъл·в·но·то | ||
мн. ч. | без·мъл·в·ни | ||
членувано | без·мъл·в·ни·те |
Прилагателно име, [[Уикиречник:Български/Типове думи/{{{ТИП}}}|тип {{{ТИП}}}]]
безмълвен - човек който не проговаря или не издава шум.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|