безмълвен
Облик
безмълвен (български)
| ед. ч. | м. р. | без·мъл·вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без·мъл·в·ния | ||
| пълен член | без·мъл·в·ни·ят | ||
| ж. р. | без·мъл·в·на | ||
| членувано | без·мъл·в·на·та | ||
| ср. р. | без·мъл·в·но | ||
| членувано | без·мъл·в·но·то | ||
| мн. ч. | без·мъл·в·ни | ||
| членувано | без·мъл·в·ни·те | ||
Прилагателно име, [[Уикиречник:Български/Типове думи/{{{ТИП}}}|тип {{{ТИП}}}]]
безмълвен - човек който не проговаря или не издава шум.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|