спокоен
| ед. ч. | м. р. | спо·ко·ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | спо·кой·ния | ||
| пълен член | спо·кой·ни·ят | ||
| ж. р. | спо·кой·на | ||
| членувано | спо·кой·на·та | ||
| ср. р. | спо·кой·но | ||
| членувано | спо·кой·но·то | ||
| мн. ч. | спо·кой·ни | ||
| членувано | спо·кой·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 85
спокòен
- Който се намира в състояние на покой.[1]
- В който има спокойствие, покой.
- Който е изпълнен, обхванат от спокойствие.
- За говор, реч и под. — който е проникнат от спокойствие.
Антоними
{{{АНТОНИМИ}}}
Омоними
{{{ОМОНИМИ}}}
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
Преводи
|
|