трезвен
| ед. ч. | м. р. | трез·вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | трез·ве·ния | ||
| пълен член | трез·ве·ни·ят | ||
| ж. р. | трез·ве·на | ||
| членувано | трез·ве·на·та | ||
| ср. р. | трез·ве·но | ||
| членувано | трез·ве·но·то | ||
| мн. ч. | трез·ве·ни | ||
| членувано | трез·ве·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който не е пиян.
- Прен. Който не се поддава на увлечения и крайности, който вижда ясно действителното положение.