ясен
Облик
ясен (български)
ед. ч. | м. р. | ясен | |
---|---|---|---|
непълен член | яс·ния | ||
пълен член | яс·ни·ят | ||
ж. р. | яс·на | ||
членувано | яс·на·та | ||
ср. р. | яс·но | ||
членувано | яс·но·то | ||
мн. ч. | яс·ни | ||
членувано | яс·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Етимология
старобълг. ѣснъ (Супр.) от *jěsknъ. Сродни думи:
-лит. aiškus „ясен“.
Свързана с искра.
Фразеологични изрази
Синоними
- ведър, безоблачен, бистър, прозрачен, светъл, прояснен, сияен, блестящ, лазурен
- очевиден, понятен, разбираем, разбран, безспорен, неоспорим, несъмнен, явен, прегледен, разгадаем, изразен, отчетлив, схватлив
- тих, спокоен
- ярък, чист, невинен
- доловим, осезаем, осезателен, видим
- забележим
- недвусмислен, честен, прям
- определен, проницателен
- ясно очертан, изразителен
- ясно доловим
- разграничен
- реален, конкретен
- сбит, стегнат
- сияещ
- хубав, благоприятен, обещаващ, с добри перспективи
- четлив
- очебиен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
ясен (български)
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
Праслав. *аsеnь съответства на лит. uosis „ясен“, латв. uosis „ясен“, лат. ornus „вид ясен, копие“ (ИЕ *ōs-еn-оs). Останалите ИЕ форми са с друга коренова гласна (ИЕ *as-k-): староисл. askr „ясен“, алб. аh „бук“, старогр. ὀξύη „бук, копие“ (ж.), арм. hаc̣i „ясен“, което може да сочи субстратен произход, който не е рядкост при имена на растения.
Фразеологични изрази
Превод
|
|